Чочко

Това е Чочко, така го нарекох, когато го намерих до една кофа за боклук-гладен, измършавял, със сплъстени топки козина, накратко изхвърлен като мръсно коте през юни 2015.  Решихме, че е на 6 г. Прибрах го с уговорката да му намеря дом. Но той беше толкова уплашен, слаб и гладен, че сърце не ми даде да го дам на друг, въпреки нежеланието на мъжа ми за котка. Чочко обаче завоюва своето място в дома с изрядните си хигиенни навици, любопитството и желанието му винаги да е до нас. На 31.12.2015 се събудихме и той не можеше да стане от слабост, целия трепереше, а за да не го изоставим така се опитваше да легне пред вратата на тоалетната. Грабнах го и го заведох на лекар, след много изследвания, ехографии и рентген разбрах, че намирането му до кофата за боклук не е било случайно. Явно стопаните са му разбрали, че е с бъбречна недостатъчност, лечението е скъпо и той няма да живее дълго, затова са го изхвърлили от дома си да умре на улицата. Близо месец се борихме за живота му, но накрая сърчицето му не издържа. Пускам снимките му, ако някой си го познае да знае, че последните месеци от живота му е бил обичан. Не искам да осъждам действията му, всеки си има свой начин за възприемане на света.